Игри

Информация за страница Бов

      Село Бов, въпреки своята малоблройност, е всъщност едно от най-известните населени места на територията на страната. Малката гара, през която всеки ден минават много от влаковете, допринася също за популярността на селото. И макар че повечето композиции не спират за продължителен престой, местните жители поне няколко пъти на ден могат да видят профучамащите край къщите им влакове. Спасовден е официалният празник на селото, като тогава се организира и провежда местния събор. А един от най-известните български, вече бивши футболисти, е роден в селото. Става дума за Христо Йовов, който в най-активните години от своята спортна кариера играе за столичните клубове Локомотив София и Левски. Той дори става известен с прозвището си Бижутера заради безспорния си талант и техниката на игрището. Днес Йовов вече не е футболист, но продължава да е част от структурите на родния ни спорт, като дори в даден момент работеше в малкия футболен клуб на град Своге.

      Ранното Средновековие е периодът, от който може да бъде датирано началото на историята на Бов, макар че през уречения период мястото със сигурност няма нищо общо със сегашния си облик. Местността Манастира представлява интересен за изследване обект от страна на историците, и такива изследвания в действителност се провеждат. При това те се случват сравнително скоро, през 80-те години на двадесетото столетие. По-точно е да се каже, че изследването е поверено и се ръководи от екип на Националния институ на паметниците на културата. Във въпросната местност, намираща се само на километър и половина разстояние от селото, са открити останки от старо заселище. Още една интересна находка представлява ранносредновековната църква, която се нарича Архангел Михаил. И днес този храм продължава да бъде един от главните символи на селото, като многократно бива подлагана на ремонти и реставрации. Но в сравнение с първоначалния си оригинал, архитектурният план по-скоро се повтаря, отколкото да предлага новости и модерни решения. 14-тото столетие е времето, в което селото се споменава под името Бововци. Това става в един известен за своето време документ, озаглавен Мрачката грамота. Тя излиза благодарение на цар Иван Александър 1-ви, като дори се знае точната дата – 1-ви декември 1347-ма година.

       На първо време къщите в днешното село Бов са само три на брой, но това не се дължи на внезапен отлив на населението към по-големите градове с цел търсене на работа. Основна роля за тази малобройност на домовете изиграва прокарването на жп линията, като от селото към едноименната гара се наблюдава различен интензитет на населението през годините. Може да се направи точна справка кога движението достига своя апогей – в периода 1956-57-ма година. Тогава от общо 1557 души население в селото, то драстично намалява на 533. Едновременно с това се наблюдава увеличение на населението в района на гарата. Не се знае колко е било то преди това, но с построяването на гарата нараства на 1777 души. Когато в по-късен етап от времето общината бива преместена към гарата, следва и присъединяването на няколко други села. Заселе, Заноге, Зимевица и Губислав са част от населените места, а Лъкатник е присъединен за кратък времеви период.

eXTReMe Tracker